Какво, по дяволите…

— … правиш тук, Йън?

— Искаш отговора за деня преди вчера — попита Махони, — или променената версия, след като прехванахме очарователното ти съобщение до Първичен свят?

— Това, което смяташ, че ще ми понесе по-добре — каза Стен. Бяха на флагманския мостик на имперския боен кораб „Репулс“, който беше под командването на Махони. Отвън някога безлюдният космодрум на Рурик беше претъпкан с кораби и изглеждаше като централно военно поле на Първичен свят.

Оценките на Стен и Алекс бяха правилни — силите на Махони се състояха от три ескадрили и „домашната“ част на Махони, Първа гвардейска дивизия.

Махони ги поздрави, представи ги на адмирала, командващ силите на флота, доста официален тип на име Лангсдорф, прогони го от мостика и извади бутилка специален ликьор, направен за Императора и наречен скоч.

— Ще ви кажа какви са заповедите ми. Императорът ми нареди да сформирам умиротворителна сила след избухването на казармите. Каза ми, че иска да пристигна внушително в подходящото време. Длъжността ми е имперски губернатор. Трябваше да ви подкрепя и да се уверя, че Искра ще остане на трона си.

Стен присви устни.

— Нищо не е променило мнението му значи? За Искра.

— Нещо трябваше ли да го направи?

— Да. Дванайсет тона камъни, които успях да обработя, и здраво сребърно корито, в което да ги държа. Както и да е. Ще ти покажа тази малка колекция по-късно. Случаят с Искра се разреши от само себе си.

— Затова и заповедите ми бяха променени — каза Махони. — Алтайският куп трябва да бъде управляван директно от Първичен свят.

— Управление от вкъщи — зачуди се Алекс. — Това никога не бил отговор, съжалявам, сър.

— Килгър, денят, в който не можеш да видиш пречка, е денят, в който ще облека отново униформа. И на мен не ми харесва. Но това са заповедите на Императора.

— За колко дълго?

— Не ми беше казано.

Стен завъртя чашата между пръстите си, като се чудеше как да зададе въпроса.

— Йън, какви бяха заповедите ти за мен?

— Никакви. Трябваше ли да има?

— Не знам.

Стен обясни, че беше поискал да бъде освободен по-рано и че Императорът беше отказал. Сега, след смъртта на Искра, Алтайският куп бе дори по-близо до пълен хаос и той предположи, че или ще се прибере позорно вкъщи, или ще му бъде дадена друга задача.

— Предполагам — каза Махони, — че продължаваш като посланик. Поне докато ударните вълни не се успокоят. После смятам, че един от нас ще бъде преместен. Не мога да си представя, че Императорът ще държи и двамата си високоплатени експерти по справяне с проблемите на едно и също място за дълго време. Има твърде много горящи хамбари из Империята.

— Да.

— Не мисля, че трябва да се тревожим за някаква си заповед, нали, Стен?

— Не затова питах.

— Добре. Всичко е уредено. Нека видим дали не можем да накараме тези обесници да подпишат нещо като военно споразумение утре. Сега би ли се отпуснал малко? Станал си докачлив и параноичен, откакто си сред тези скапани убийци.

— Предполагам, че си прав — каза Стен и последва заповедта на Йън, като се опита да се отпусне.

Сега поне имаше някой, на когото да се опре. Но нещо дълбоко в него му подсказваше, че Алтайският куп ще намери начин да повлече Махони, флота и Имперската гвардия в кървавата анархия, която всички наоколо обичаха толкова много.

Седнаха на брега на пустото езеро на Мениндер. Старият торк мълчеше, докато Стен обрисуваше мрачното бъдеще, което заплашваше купа.

— Намирате се пред един от онези моменти в историята — каза Стен, — когато катастрофите и възможностите са еднакво достъпни. Какво ще се случи сега, зависи от вас.

— Не и от мен — възрази Мениндер. — Изборите се правят от хора с надежда. Точно сега имам също толкова надежда за моите хора, колкото да хвана някога риба в това езерце — той посочи към мъртвите води.

— Някой ще замести Искра — продължи да го убеждава Стен. — И най-вероятно ще замените един деспот с друг. Защо да го оставяте на случая?

— Защото никой човек не може да води Алтайския куп сам — отвърна Мениндер. — Ако не сте забелязали, никой от нас не е лесен за съглашение.

— Забелязах — каза Стен сухо.

— Всъщност сме ужасни в това отношение. По-скоро бихме се убили един друг, отколкото да съжителстваме заедно. Затова и водач става най-големият убиец. По дефиниция… Така работи глупавата ни система. Най-голямото и най-лошото племе изритва дракх по всички останали, колкото се може по-често. Затова и остава голямо и лошо.