Сега, струва ми се, че ако бях достатъчно глупава, за да съм мъжът там, който си мисли, че хиляда и двеста метра и само един изход те правят неуязвим, бих се замислила за резервен изход.

— Ърл, наблюдавай пушека.

— Не е добре за него, разнася се.

Много добре. Какво имаме? Ти си там някъде, лежиш зад парапета. Изходът ти е блокиран от дупката, която Ърл проби, и знаеш, че мога да гледам през нея и да стрелям през нея.

На около дванадесет метра след шпионката на Ърл парапетът свършваше с прозореца на спалнята. Значи лежиш някъде из тези дванадесет метра.

Първо навлизаме в зоната…

Тя запрати още един снаряд в перваза на прозореца и го разби. Да. Сега, ако лежах там, дали бих била по-близо до пукнатината или до спалнята? Бих застанала по-близо до пукнатината в очакване на някакво чудо, за да премина през двусантиметровата „пукнатина“. Разстояние до перваза на прозореца… така. Тя нагласи разстоянието.

Синд насочи визьора настрани, като премести мерника покрай предната фасада на парапета, но задържайки дулото насочено към разбития перваз на прозореца. Някъде там. Линейният ускорител изжужа. Готово.

Синд стреля.

Снарядът АМ2 прекоси хиляда и двеста метра, после на зададеното разстояние направи остър десен завой.

Венло се опитваше да измисли какво да прави по-нататък и лежеше неподвижно точно където Синд си представяше че е.

Снарядът го уцели в таза и се взриви.

Половината от тялото на Венло подскочи във въздуха, мина над парапета и падна върху покрива. После се плъзна, бавно, с разперени ръце, сякаш се опитваше да се задържи, покрай ръба на покрива и падна от двеста метра върху площада.

Времето, минало откакто Венло беше използвал димките, беше малко по-малко от две минути.

Милхауз стоеше сам върху платформата. Внезапно осъзна, че е все още жив. Беше единственият.

Там… там лежаха телата на родителите му.

Щеше да ги оплаче.

Но династията щеше да продължи.

Искра беше мъртъв.

Но Милхауз живееше.

Началото на това, което приличаше на блажена усмивка, докосна устните му.

Все още беше там, когато кукрито го преряза отзад и главата му подскочи, носена от кървав фонтан, излетя от платформата и нарисува червен полумесец върху плочките на площада.

Джемедар Лалдахадур Тапа отстъпи назад, докато безглавият труп се свличаше. Той прибра кукрито си в ножницата и кимна още веднъж, удовлетворен.

Гуркът беше присъствал в университета „Пушкан“.

Площадът на Каканите беше почти тих. Чуваха се само стенанията на ранените и ръмженето на двигателите на катастрофиралите лихтери.

Стен чу виковете и вайканията на тълпата, докато зашеметените охранители започнаха да разчистват площада. Няколко метра встрани лежеше тяло, което Стен разпозна като Искра.

Над главите им ясното небе беше изчезнало и буреносните облаци прииждаха. Толкова, помисли си Стен, за предсказанията за времето, вещиците и всичко останало.

Приближи се до тялото и го побутна с крак.

— Момъкът е напълно мъртъв.

— Така е.

— Е — каза Алекс, като се доближи до Стен. — Кралят е мъртъв и да живее кралят, нали тъй? Какво, по дяволите, ще правим сега?

Стен се замисли.

— Нямам ни най-малка представа — отвърна искрено.

Двадесет и седем И-часа по-късно в Рурик отекна гръм.

Стен подготвяше внимателно своя доклад за убийството на Искра, който да включва пълни подробности — след първоначалните вести, изпратени до Императора и Първичен свят секунди след прибирането му в посолството.

Някой от космодрума се обади — имперска част или части, на които им предстоеше да кацнат.

Нито Стен, нито Алекс имаха представа какво става. Бяха ли това подкрепления? Някакви имперски поданици, които нямаха нищо общо със събитията? Инвазия?

Небето прогърмя по-силно, отколкото при някоя от бурите на Джохи, и корабите се спуснаха към земята.

— Исусе — промълви Алекс. — Не съм виждал толкова кораби, откакто войната свърши. Това трябва да са две… не, три ескадрили. Някой е спрял да се шляе. Или просто са ни разкрили, момко.

Стен не отговори — той също наблюдаваше небето. Втора вълна връхлиташе след бойните кораби.

Транспортни машини за войските, помощни превозни средства и техните екрани.

Стен предположи, че идва цяла дивизия от имперски войници.